radiola (Рада Димова)
176 3129
16 окт. 2014 г., 18:28

Като суха река 

  Поэзия
636 0 11

 

                               Като суха река е самотно

                               разстоянието между теб и мен...

                               Няма ги, няма ги вече

                               красивите, заспали риби,

                               сънуващи, че някой ги събужда...

                               Няма ги водните духове,

                               шепнещи нощем в тръстиките...

                               Няма ги инатливите раци,

                               дебнещи плячка в подмолите...

                               Няма ги затворените и потайни миди,

                               няма ги стройните чапли...

                               Няма ги водните лилии –

                               някой открадна ги вчера.

 

                              Остана ми тинята само

                              от непростимите мълчания

                              и утаените ни болки...

                              и пустите крайбрежни пясъци,

                              жадуващи за нови дъждове.

                              Коварните, подвижни пясъци,

                              готови всеки миг да заличат

                              това, което ми написа някога

                              с една зелена клонка от върба!

 

© Рада Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Доче, благодаря ти за страхотния и много смислен стих!
  • "Остана ми тинята само
    от непростимите мълчания"
    От кал Адам изваял Господ някога
    от кал и Ева, а след тях цял свят.
    От кал мечтите си извайва и грънчарят...
    Ако от тинята откъснеш премълчаното
    прекрасни светове ще създадеш...
  • Усетих болката и утаената надежда в нежния финал.
    Браво, Раде!
  • "Не че небето в мен е празно,
    не че реките в мен са мъртви,
    не че градовете в мен са неотзивчиви
    и като пустинни вихри
    улиците ме въртят из тях.
    А защото не предвидих Сушата..."

    Това е то, Рада - никога не сме готови за нея.
    Поздрав за сполучливата образност и завладяващото чувство в стиха ти!
  • Почувствах колко е самотно това разстояние...
  • Малко ми е трудно да те възприема в този стил, но пък ми се връзва идеално със заглавието И са красиви думите ти, все едно как ги подреждаш :*
    Тия дни май го дават да вали
  • !
  • Да, Лина, има надежда!Младене, Людмил, благодаря за прочита!И разбирането...
  • Пясъкът на Времето в един момент ще заличи и нас самите. Нямаме достатъчно власт и над подвижните пясъци на битието, но над онези, които сами създаваме - имаме. Дали ще я упражним или не, е въпрос на личен избор. Един факт ще съществува независимо, или въпреки нашия избор - фактът, че някой е написал със зелената клонка нещо, което тогава ни е донесло радост, а може би и щастие. Незавидна би била тази участ, ако пясъчното крайбрежие остане за цял живот девствено-гладко, нали?!
  • Много безнадеждност лъха от този стих, от любимите ми!
    Поздрав!
  • Поздравявам те! И все пак- има надежда...
Предложения
: ??:??