Като суха река

Поэзия

820 0 11

Като суха река е самотно

разстоянието между теб и мен...

Няма ги, няма ги вече

красивите, заспали риби,

сънуващи, че някой ги събужда...

Няма ги водните духове,

шепнещи нощем в тръстиките...

Няма ги инатливите раци,

дебнещи плячка в подмолите...

Няма ги затворените и потайни миди,

няма ги стройните чапли...

Няма ги водните лилии –

някой открадна ги вчера.

Остана ми тинята само

от непростимите мълчания

и утаените ни болки...

и пустите крайбрежни пясъци,

жадуващи за нови дъждове.

Коварните, подвижни пясъци,

готови всеки миг да заличат

това, което ми написа някога

с една зелена клонка от върба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radiola (Рада Димова)

Доче, благодаря ти за страхотния и много смислен стих!

2014-10-20T07:57:00+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Остана ми тинята само
от непростимите мълчания"
От кал Адам изваял Господ някога
от кал и Ева, а след тях цял свят.
От кал мечтите си извайва и грънчарят...
Ако от тинята откъснеш премълчаното
прекрасни светове ще създадеш...

2014-10-19T22:57:03+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Усетих болката и утаената надежда в нежния финал.
Браво, Раде!

2014-10-19T21:15:21+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

"Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри
улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих Сушата..."

Това е то, Рада - никога не сме готови за нея.
Поздрав за сполучливата образност и завладяващото чувство в стиха ти!

2014-10-18T18:03:33+03:00
Eia (Росица Танчева)

Почувствах колко е самотно това разстояние...

2014-10-18T10:13:17+03:00