radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Oct 16, 2014, 6:28 PM

Като суха река

  Poetry
819 0 11

 

                               Като суха река е самотно

                               разстоянието между теб и мен...

                               Няма ги, няма ги вече

                               красивите, заспали риби,

                               сънуващи, че някой ги събужда...

                               Няма ги водните духове,

                               шепнещи нощем в тръстиките...

                               Няма ги инатливите раци,

                               дебнещи плячка в подмолите...

                               Няма ги затворените и потайни миди,

                               няма ги стройните чапли...

                               Няма ги водните лилии –

                               някой открадна ги вчера.

 

                              Остана ми тинята само

                              от непростимите мълчания

                              и утаените ни болки...

                              и пустите крайбрежни пясъци,

                              жадуващи за нови дъждове.

                              Коварните, подвижни пясъци,

                              готови всеки миг да заличат

                              това, което ми написа някога

                              с една зелена клонка от върба!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • radiola (Рада Димова)
    radiola (Рада Димова)
    Доче, благодаря ти за страхотния и много смислен стих!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Остана ми тинята само
    от непростимите мълчания"
    От кал Адам изваял Господ някога
    от кал и Ева, а след тях цял свят.
    От кал мечтите си извайва и грънчарят...
    Ако от тинята откъснеш премълчаното
    прекрасни светове ще създадеш...
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Усетих болката и утаената надежда в нежния финал.
    Браво, Раде!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    "Не че небето в мен е празно,
    не че реките в мен са мъртви,
    не че градовете в мен са неотзивчиви
    и като пустинни вихри
    улиците ме въртят из тях.
    А защото не предвидих Сушата..."

    Това е то, Рада - никога не сме готови за нея.
    Поздрав за сполучливата образност и завладяващото чувство в стиха ти!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Почувствах колко е самотно това разстояние...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0