Пак ситничко вали. И странен шепот
се носи от небето до земята.
Ръце протягам и събирам в шепи,
на капчици стопена, синевата.
Обичам този дъжд като милувка.
Като докосване при първа среща.
Той мълнии в небето не рисува,
но тайно пали пориви горещи.
Не бърза, не прелива, не завлича.
Невидимо попива във пръстта...
Ти можеш ли така да ме обичаш?
Опитай се. Ела като дъжда.