Като тих дъждец
Пак ситничко вали. И странен шепот
се носи от небето до земята.
Ръце протягам и събирам в шепи,
на капчици стопена, синевата.
Обичам този дъжд като милувка.
Като докосване при първа среща.
Той мълнии в небето не рисува,
но тайно пали пориви горещи.
Не бърза, не прелива, не завлича.
Невидимо попива във пръстта...
Ти можеш ли така да ме обичаш?
Опитай се. Ела като дъжда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
