Пак ситничко вали. И странен шепот
се носи от небето до земята.
Ръце протягам и събирам в шепи,
на капчици стопена, синевата.
Обичам този дъжд като милувка.
Като докосване при първа среща.
Той мълнии в небето не рисува,
но тайно пали пориви горещи.
Не бърза, не прелива, не завлича.
Невидимо попива във пръстта...
Ти можеш ли така да ме обичаш?
Опитай се. Ела като дъжда.
© Елица Ангелова All rights reserved.
))))))
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
