Мериш себе си с аршина...
На човек от ранг висок.
Мислиш себе си за истински вълшебник...
Но забравяш че и ти си обикновен човек.
Надигаш се, и перчиш... Без покритие!!!
Навиваш се че си добър човек,
но всъщност си измамник...Да такъв си.
Защото най-вече себе си премамваш...
Предаваш се, отстъпваш от своят мироглед.
Защо се сърдиш? Кажи... !? На себе си
защо си бесен? Дали ти писна ми кажи
или просто ти се умори...?