aap (Ангел)
863 3587
18 июн. 2017 г., 04:14

Като всички за всички 

  Поэзия
397 0 9

Мериш себе си с аршина...

На човек от ранг висок.

Мислиш себе си за истински вълшебник...

Но забравяш че и ти си обикновен човек.

Надигаш се, и перчиш... Без покритие!!!

Навиваш се че си добър човек,

но всъщност си измамник...Да такъв си.

Защото най-вече себе си премамваш...

Предаваш се, отстъпваш от своят мироглед.

Защо се сърдиш? Кажи... !? На себе си

защо си бесен? Дали ти писна ми кажи

или просто ти се умори...?

 

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Влади радвам се че намина приятелю!До нови!!!
  • Много хубаво стихотворение, Приятелю! Поздравления!
  • Благодаря ви приятели за топлите коментари!Марги,Гавраиле,Веси,Влади ,Мариане ,Пепи до нови!!!☺
  • Добре казано, Аар!
  • Луд умора няма, Ангеле! Прав си, че човек не трябва да отстъпва от правилната позиция, а трябва да я защитава! Поздрави!
  • Добре си ги "нарисувал", Ачо. Тези хора не спират и не се уморяват, докато нещо или някой не ги върне в реалността.
  • Замисляш, Ачо. Хареса ми!
  • Може би защото човек е винаги неудоволетворен и иска да надскочи себе си.
  • Премислила съм го това. Темата ти е добра. А и стихът си струва!Не! Не се предавам! През бързеите плувам! Браво !
Предложения
: ??:??