17 abr 2013, 20:00

Като вятъра 

  Poesía » Del paisaje
856 0 11

Като вятъра

 

Тук съм,  под короната на вековния дъб.

Опряла гръб на стеблото му, затворила съм очи…

Вдишвам дълбоко аромата на цветята,

а вятърът развява косите ми.

Долавям ромоленето на ручея,

забързан да се влее в дълбоката река.

Песните на птичките, шумоленето на листата.

Поемам дълбоко въздух,

а очите все още са ми затворени.

Чувството да усетиш красотата с другите си сетива,

доставя още по-голяма наслада.

Някъде там в далечината се чува

пропукването на сухите клони

под копитата на самотна кошута.

Тук съм,  под короната на вековния дъб.

А вятърът… Ах, този полъх!

Като майчина милувка, като допира на любимия…

Изправям се, разперила ръце.

Тичам по  тревата – боса,

усетила росата по нозете си.

Искам да съм като див мустанг.

Да се нося с вятъра на воля.

Да усетя тази свобода, дето има само вятъра!

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много ти благодаря Кръстина Тодорова!
  • "Изправям се, разперила ръце.

    Тичам по тревата – боса,

    усетила росата по нозете си.

    "Искам да съм като див мустанг.

    Да се нося с вятъра на воля.

    Да усетя тази свобода, дето има само вятъра!"
    ...........................................................
    Много образна, красиво сътворена поетична изповед!
    Оригинален, докосващ сърцето стих, който дарява ведро, оптимистично настроение!
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Георги Христов!
  • Супер е
  • Благодаря ви, Лина Светлана и Марин Тачков!
    Хубаво е, когато има с кого да споделиш чувства, мечти и желания! А вашето присъствие тук е радост за мен в този момент!
    Бъдете здрави!
  • Поздрав! Красив порив!...
  • Хубаво е в твоя динамичен свят. Благодаря ти. Оздравявай! Поздрав от мен:
    оставям на момента, не бързащ да се движи,
    умората на съвестните, скапващите грижи
    неделята ухае на дом, кафенце и уют
    ах, как се радвам, че и ти си тук
  • Привет, Алина! Много ме зарадва твоето присъствие и милите ти думи!Всеки сезон си има своята красота, стига човек да може да открива радостите и в малките неща, дори и само в мислите си... Силно вярвам, че лятото ще ми донесе двойно повече радости за пропуснатото време!
    Благодаря ти!
  • Чудна работа!Току-що се прибирам от точно такова място,усещането невероятно съвпада с твоето описание,Ваня!
    Дори и да пропуснеш пролетта,лятото ще бъде твое!
    Благодаря ти за стиха!
  • Благодаря ти, Миночка Митева!
    От известно време съм на лечение и почти нямам възможност да се любувам на настъпващата пролет... Единствено мислите и мечтите ме отвеждат в тази прекрасна картина. Искам да съм като див мустанг. Да се нося с вятъра на воля!
  • Искам да съм като див мустанг.
    Да се нося с вятъра на воля.

    Пожелавам да се сбъдне мечтата ти!
Propuestas
: ??:??