Като вятъра
Като вятъра
Тук съм, под короната на вековния дъб.
Опряла гръб на стеблото му, затворила съм очи…
Вдишвам дълбоко аромата на цветята,
а вятърът развява косите ми.
Долавям ромоленето на ручея,
забързан да се влее в дълбоката река.
Песните на птичките, шумоленето на листата.
Поемам дълбоко въздух,
а очите все още са ми затворени.
Чувството да усетиш красотата с другите си сетива,
доставя още по-голяма наслада.
Някъде там в далечината се чува
пропукването на сухите клони
под копитата на самотна кошута.
Тук съм, под короната на вековния дъб.
А вятърът… Ах, този полъх!
Като майчина милувка, като допира на любимия…
Изправям се, разперила ръце.
Тичам по тревата – боса,
усетила росата по нозете си.
Искам да съм като див мустанг.
Да се нося с вятъра на воля.
Да усетя тази свобода, дето има само вятъра!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
