11 feb 2010, 11:00

Като вятъра

  Poesía
751 0 11

Само вятърът ме гали

Само  в мен страстта той пали

И не спира да лудува

Нежно гали и целува

Слънце сутрин ми поднася

В свят вълшебен ме отнася

Дъжд понякога ми носи

Гали ме и пътя сочи

Песен нежна ми припява

Приказка разправя

В мене вятърът живее

Мойта люлка той люлее

Друг път сърди се и вее

Нищо в мене не пилее

Вятърът така обича

В нежност ме облича

Ако искаш с мен да си

Като вятъра прави

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...