11 feb 2010, 11:00

Като вятъра

  Poesía
748 0 11

Само вятърът ме гали

Само  в мен страстта той пали

И не спира да лудува

Нежно гали и целува

Слънце сутрин ми поднася

В свят вълшебен ме отнася

Дъжд понякога ми носи

Гали ме и пътя сочи

Песен нежна ми припява

Приказка разправя

В мене вятърът живее

Мойта люлка той люлее

Друг път сърди се и вее

Нищо в мене не пилее

Вятърът така обича

В нежност ме облича

Ако искаш с мен да си

Като вятъра прави

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...