11 feb 2010, 11:00

Като вятъра

  Poesía
759 0 11

Само вятърът ме гали

Само  в мен страстта той пали

И не спира да лудува

Нежно гали и целува

Слънце сутрин ми поднася

В свят вълшебен ме отнася

Дъжд понякога ми носи

Гали ме и пътя сочи

Песен нежна ми припява

Приказка разправя

В мене вятърът живее

Мойта люлка той люлее

Друг път сърди се и вее

Нищо в мене не пилее

Вятърът така обича

В нежност ме облича

Ако искаш с мен да си

Като вятъра прави

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...