Като възрастните
999
0
0
Листът бял пред мен стои,
страхувам се - не ми личи -
да опиша с нежни думи
детските забравени мечти.
Как успях да ги забравя?
Кой ги скри от мен сега?
Вятър силен, буен ги отвя,
а ми върна прах и суета.
Опитах да създам отново
свят безоблачен и чист,
но душата натежа като олово
и оставих празен лист.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаела Захариева Todos los derechos reservados
