22 ene 2011, 13:51

Като възрастните 

  Poesía » Otra
763 0 0

 

Листът бял пред мен стои,

страхувам се - не ми личи -

да опиша с нежни думи

детските забравени мечти.

 

Как успях да ги забравя?

Кой ги скри от мен сега?

Вятър силен, буен ги отвя,

а ми върна прах и суета.

 

Опитах да създам отново

свят безоблачен и чист,

но душата натежа като олово

и оставих празен лист.

© Михаела Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??