22 янв. 2011 г., 13:51
Листът бял пред мен стои,
страхувам се - не ми личи -
да опиша с нежни думи
детските забравени мечти.
Как успях да ги забравя?
Кой ги скри от мен сега?
Вятър силен, буен ги отвя,
а ми върна прах и суета.
Опитах да създам отново
свят безоблачен и чист,
но душата натежа като олово
и оставих празен лист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация