Като възрастните
997
0
0
Листът бял пред мен стои,
страхувам се - не ми личи -
да опиша с нежни думи
детските забравени мечти.
Как успях да ги забравя?
Кой ги скри от мен сега?
Вятър силен, буен ги отвя,
а ми върна прах и суета.
Опитах да създам отново
свят безоблачен и чист,
но душата натежа като олово
и оставих празен лист.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаела Захариева Все права защищены
