Jan 22, 2011, 1:51 PM

Като възрастните 

  Poetry » Other
747 0 0

 

Листът бял пред мен стои,

страхувам се - не ми личи -

да опиша с нежни думи

детските забравени мечти.

 

Как успях да ги забравя?

Кой ги скри от мен сега?

Вятър силен, буен ги отвя,

а ми върна прах и суета.

 

Опитах да създам отново

свят безоблачен и чист,

но душата натежа като олово

и оставих празен лист.

© Михаела Захариева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??