КАТО ЗА ПЪРВА ПРОЛЕТ
Знаех си.
Бях чел и Шекспир малко.
Март ли е –
всички жени са еднакви.
Като котките.
Не могат да си намерят място.
Гот им е,
а все са нещастни.
И крещят,
ще си скъсат грълцата от викане.
И под път, и над път
искат да бъдат обичани.
Какво пък, това не е аномалия.
Но защо само през март?
За котките – да,
но за жените, едва ли е.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados