dembis (Димитър Манолов)
4 95
20 oct 2013, 14:02

Като залива тиха 

  Poesía » De amor
1377 0 24

 

Когато се спусне неочаквано края

край онази бреза, до последния знак,

без да те търся, аз вече ще зная,

че си много наблизо, в сърцето ми пак.

 

Ще те усещам във пулса забързан,

кончето младо, което препуска навън.

Ръце като вятър в резето ще плъзнеш

и ще вземеш парченце от нашия сън.

 

Като залива тиха ще си в мойта сълза.

В смеха ми ще влезнеш със звън на китара

и ще легнеш в листата на тази бреза,

която порасна край нашата гара.

 

Днес си любов, очакване и спомен от ласка.

Заби се във мен. Корен от брезичката дива.

Боли ме за теб. И дълго, дълго ще ме стряска.

А за обичта, какво... утре с първия влак си отива.

 

 

© Димитър Манолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??