Като звънчета сребърни...
Като звънчета сребърни лъчите
разсипват музика над клоните.
Последното сбогуване с посоките
напомня волността на птиците.
Събирам спомените в облаци -
със тях във мислите ще заръмя.
И ще се връщам над дърветата,
ще ме боли, но аз ще потърпя...
Прибирам вятъра в косите си,
попътно да надува в мен платна.
Да мога да разлиствам пътища,
в посоките на своята душа.
И пак да нарисувам изгрева
с очите на лазурна синева,
в картината на синьото обичане,
сред клоните на цъфнала липа.
разсипват музика над клоните.
Последното сбогуване с посоките
напомня волността на птиците.
Събирам спомените в облаци -
със тях във мислите ще заръмя.
И ще се връщам над дърветата,
ще ме боли, но аз ще потърпя...
Прибирам вятъра в косите си,
попътно да надува в мен платна.
Да мога да разлиствам пътища,
в посоките на своята душа.
И пак да нарисувам изгрева
с очите на лазурна синева,
в картината на синьото обичане,
сред клоните на цъфнала липа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
