29 февр. 2008 г., 11:17

Като звънчета сребърни... 

  Поэзия » Пейзажная
870 0 22
Като звънчета сребърни лъчите
разсипват музика над клоните.
Последното сбогуване с посоките
напомня волността на птиците.
Събирам спомените в облаци -
със тях във мислите ще заръмя.
И ще се връщам над дърветата,
ще ме боли, но аз ще потърпя...
Прибирам вятъра в косите си,
попътно да надува в мен платна.
Да мога да разлиствам пътища,
в посоките на своята душа.
И пак да нарисувам изгрева
с очите на лазурна синева,
в картината на синьото обичане,
сред клоните на цъфнала липа.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??