Feb 29, 2008, 11:17 AM

Като звънчета сребърни...

Poetry » Landscape

1.1K 0 22

Като звънчета сребърни лъчите
разсипват музика над клоните.
Последното сбогуване с посоките
напомня волността на птиците.
Събирам спомените в облаци -
със тях във мислите ще заръмя.
И ще се връщам над дърветата,
ще ме боли, но аз ще потърпя...
Прибирам вятъра в косите си,
попътно да надува в мен платна.
Да мога да разлиствам пътища,
в посоките на своята душа.
И пак да нарисувам изгрева
с очите на лазурна синева,
в картината на синьото обичане,
сред клоните на цъфнала липа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

"И пак да нарисувам изгрева
с очите на лазурна синева,
в картината на синьото обичане,
сред клоните на цъфнала липа."

Красиво е,копнежно,много истинско!

2008-03-04T00:38:37+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

"...И ще се връщам над дърветата,
ще ме боли, но аз ще потърпя...
Прибирам вятъра в косите си,
попътно да надува в мен платна..."

"Да мога да разлиствам пътища...."

МОЖЕШ И...ОЩЕ КАК?!!! Много е красиво Джейни!!!

2008-03-01T13:07:35+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Събирам спомените в облаци -
със тях във мислите ще заръмя.

Ох,че ме докосна този стих! Красив е!

2008-03-01T07:22:15+02:00
Индиана (Криси)

Безбрежна красота...Браво, Джейни и благодаря!!!

2008-03-01T02:01:06+02:00
lips_of_angels (Ем)

Прекрасен стих-усмихваш ме!обичам да те чета!поздрав!

2008-02-29T23:30:17+02:00