Като звънчета сребърни лъчите разсипват музика над клоните. Последното сбогуване с посоките напомня волността на птиците. Събирам спомените в облаци - със тях във мислите ще заръмя. И ще се връщам над дърветата, ще ме боли, но аз ще потърпя... Прибирам вятъра в косите си, попътно да надува в мен платна. Да мога да разлиствам пътища, в посоките на своята душа. И пак да нарисувам изгрева с очите на лазурна синева, в картината на синьото обичане, сред клоните на цъфнала липа.
Благодаря ви!
Днес за последно се сбогувах със салкъмите си, тези дръвчета осем на брой, ще останат за дълго в душата ми със изгревите и залезите над тях,може би никога няма да се върна там, може би...
А там където отивам има липи, и те ще нацъфтят.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
с очите на лазурна синева,
в картината на синьото обичане,
сред клоните на цъфнала липа."
Красиво е,копнежно,много истинско!