Feb 29, 2008, 11:17 AM

Като звънчета сребърни... 

  Poetry » Landscape
818 0 22
Като звънчета сребърни лъчите
разсипват музика над клоните.
Последното сбогуване с посоките
напомня волността на птиците.
Събирам спомените в облаци -
със тях във мислите ще заръмя.
И ще се връщам над дърветата,
ще ме боли, но аз ще потърпя...
Прибирам вятъра в косите си,
попътно да надува в мен платна.
Да мога да разлиствам пътища,
в посоките на своята душа.
И пак да нарисувам изгрева
с очите на лазурна синева,
в картината на синьото обичане,
сред клоните на цъфнала липа.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??