Катранена нощ с посивели звезди,
мръсна улица засипана в мрак...
малко дете на нея стои,
няма ни майка, целувка да му дари,
нито баща - пожара в очите да изгаси.

Катранена нощ - детето стои,
гледа изплашено с тъжни очи,
от които текат горещи сълзи...
и студ сковава телцето,
и мъка напира в сърцето...

Катранена нощ,
невръстно дете,
грешка човешка безвреме
живота ще му отнеме.

Ето, тя идва цялата в бяло,
поглежда лицето, вече пребледняло...
с целувка дарява детето сиротно -
прегръдка и нежност за сърцето самотно.

Но не майка, а ангел дойде,
завива детето в бяла одежда...
за живот вече няма надежда.
Светлина озари път към небето -
обич най после ще получи детето.