May 11, 2007, 6:55 PM

Катранена нощ

  Poetry
963 0 1

Катранена нощ с посивели звезди,
мръсна улица засипана в мрак...
малко дете на нея стои,
няма ни майка, целувка да му дари,
нито баща - пожара в очите да изгаси.

Катранена нощ - детето стои,
гледа изплашено с тъжни очи,
от които текат горещи сълзи...
и студ сковава телцето,
и мъка напира в сърцето...

Катранена нощ,
невръстно дете,
грешка човешка безвреме
живота ще му отнеме.

Ето, тя идва цялата в бяло,
поглежда лицето, вече пребледняло...
с целувка дарява детето сиротно -
прегръдка и нежност за сърцето самотно.

Но не майка, а ангел дойде,
завива детето в бяла одежда...
за живот вече няма надежда.
Светлина озари път към небето -
обич най после ще получи детето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катеирна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих, от който лъха мъка,страдание и болка и същевременно в края всякаш идва облекчението Поздравления!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...