Боли те за изгубена любов,
за туй, че някой гръб ти е обърнал
за мъртвия под сетния покров,
за нещо, дето няма да се върне...
Боли те! - знам, че днес не си щастлив,
че нещо е отдавна отлетяло.
Ала не знаеш, че, откак си жив,
тъй, като мен, не те е заболяло!
Защото мене, друже, ме болят
не само мойте грижи и проблеми -
безжалостно сърцето ми горят
и хиляди приятелски дилеми !
И аз живея не един живот,
ще кажеш, че съм луда, ненормална,
щом впрягам се и в чуждия хомот,
надявайки се да не е нахалост...
Знам! Болката наполовин боли,
когато има с кой да я споделяш.
Аз пиша все за себе си, нали?
Ала дали за себе си живея?!
© Марина Късметлийска Todos los derechos reservados
когато има с кой да я споделяш."
Харесах и идеята и реализацията!