5 sept 2010, 22:02

Катя... моята Катя, липсваш ми! 

  Poesía » Civil
808 0 2

Едно сърце за теб тупти

във тежестта на тишината

и ако си самотен ти,

недей оставя тъмнината

да влезе в твоето сърце,

 да струпа мръсната си тиня...

 

Пространството ще разруша,

 а и през времето ще мина!

Ще вляза с твоето сърце

 в един и същ безкраен ритъм!

Ще стопля с двете си ръце и него!

 

Няма да те питам

защо си тъжен и мълчиш...

Аз знам, отново имаш грижи,

не можеш да ги претопиш

и чакаш те да се изнижат.

 

Не можеш да си кажеш: Край!

Да станеш и глава да вдигнеш.

Но трябва да си силен, знай!

Щом искаш нещо да постигнеш!

© Марина Късметлийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??