Катя... моята Катя, липсваш ми!
Едно сърце за теб тупти
във тежестта на тишината
и ако си самотен ти,
недей оставя тъмнината
да влезе в твоето сърце,
да струпа мръсната си тиня...
Пространството ще разруша,
а и през времето ще мина!
Ще вляза с твоето сърце
в един и същ безкраен ритъм!
Ще стопля с двете си ръце и него!
Няма да те питам
защо си тъжен и мълчиш...
Аз знам, отново имаш грижи,
не можеш да ги претопиш
и чакаш те да се изнижат.
Не можеш да си кажеш: Край!
Да станеш и глава да вдигнеш.
Но трябва да си силен, знай!
Щом искаш нещо да постигнеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Късметлийска Всички права запазени

!!!Like it