5.09.2010 г., 22:02

Катя... моята Катя, липсваш ми!

1.1K 0 2

Едно сърце за теб тупти

във тежестта на тишината

и ако си самотен ти,

недей оставя тъмнината

да влезе в твоето сърце,

 да струпа мръсната си тиня...

 

Пространството ще разруша,

 а и през времето ще мина!

Ще вляза с твоето сърце

 в един и същ безкраен ритъм!

Ще стопля с двете си ръце и него!

 

Няма да те питам

защо си тъжен и мълчиш...

Аз знам, отново имаш грижи,

не можеш да ги претопиш

и чакаш те да се изнижат.

 

Не можеш да си кажеш: Край!

Да станеш и глава да вдигнеш.

Но трябва да си силен, знай!

Щом искаш нещо да постигнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Късметлийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...