5.09.2010 г., 22:02

Катя... моята Катя, липсваш ми!

1.1K 0 2

Едно сърце за теб тупти

във тежестта на тишината

и ако си самотен ти,

недей оставя тъмнината

да влезе в твоето сърце,

 да струпа мръсната си тиня...

 

Пространството ще разруша,

 а и през времето ще мина!

Ще вляза с твоето сърце

 в един и същ безкраен ритъм!

Ще стопля с двете си ръце и него!

 

Няма да те питам

защо си тъжен и мълчиш...

Аз знам, отново имаш грижи,

не можеш да ги претопиш

и чакаш те да се изнижат.

 

Не можеш да си кажеш: Край!

Да станеш и глава да вдигнеш.

Но трябва да си силен, знай!

Щом искаш нещо да постигнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Късметлийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...