24 may 2014, 8:10

Кауза Пердута

  Poesía » Otra
2K 0 15


По дяволите всичките пиеси!
И пишещите - дяволи ги взели!
Последният читател се обеси
със книга ритуално. Във неделя.
Зяпачите, разтягащи на ластик
размекнати, полепващи се дъвки,
с досада и напълно безучастни
подхвърляха псувни и недомлъвки.
По жертвените вени се изпече
и в миг осиротя татуировка:
Quo vadis, (domine - не, а) човече?
Намери ли я бялата на Йовков?
Тълпата апатично се разпръсна,
загубила внезапно интереса.
За тяхното спасение бе късно.
Въпросът се изгуби безадресен.
Не стига саможертвата на клетник
неуки да прогледнат. Не. Не стига.
На кръст да ги разпъват всеки петък,
в неделя ще възкръсват. Пак. Без книга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...