24 may 2014, 8:10

Кауза Пердута

  Poesía » Otra
2K 0 15


По дяволите всичките пиеси!
И пишещите - дяволи ги взели!
Последният читател се обеси
със книга ритуално. Във неделя.
Зяпачите, разтягащи на ластик
размекнати, полепващи се дъвки,
с досада и напълно безучастни
подхвърляха псувни и недомлъвки.
По жертвените вени се изпече
и в миг осиротя татуировка:
Quo vadis, (domine - не, а) човече?
Намери ли я бялата на Йовков?
Тълпата апатично се разпръсна,
загубила внезапно интереса.
За тяхното спасение бе късно.
Въпросът се изгуби безадресен.
Не стига саможертвата на клетник
неуки да прогледнат. Не. Не стига.
На кръст да ги разпъват всеки петък,
в неделя ще възкръсват. Пак. Без книга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....