Кауза Пердута
По дяволите всичките пиеси!
И пишещите - дяволи ги взели!
Последният читател се обеси
със книга ритуално. Във неделя.
Зяпачите, разтягащи на ластик
размекнати, полепващи се дъвки,
с досада и напълно безучастни
подхвърляха псувни и недомлъвки.
По жертвените вени се изпече
и в миг осиротя татуировка:
Quo vadis, (domine - не, а) човече?
Намери ли я бялата на Йовков?
Тълпата апатично се разпръсна,
загубила внезапно интереса.
За тяхното спасение бе късно.
Въпросът се изгуби безадресен.
Не стига саможертвата на клетник
неуки да прогледнат. Не. Не стига.
На кръст да ги разпъват всеки петък,
в неделя ще възкръсват. Пак. Без книга.
© Мая Попова All rights reserved.
