1 oct 2006, 9:32

Кавгата

  Poesía
639 1 6
Здраво стъпила вече на земята,
 признах си всички грешки
 и отчупих на кавгата корена от мене!
 Очаквах вече да няма препятствия
 и любовтта ни вече да е безоблачна,
 без кавги и обиди безпочвени...
 Забързах, за да те прегърна,
 но се стъписах, предадена....
 Аз в теб видях нея
 и разбрах без излишни въпроси,
 че сега ти си я подслонил!
 И дом уютен си и предложил даже!
 А мен прогони ме без капка жал...
 В душата ми като камък тежи 
една любов, бурна като ураган, а ти робуваш вече, на най-върлият ни враг!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...