Кавгата
Здраво стъпила вече на земята,
признах си всички грешки
и отчупих на кавгата корена от мене!
Очаквах вече да няма препятствия
и любовтта ни вече да е безоблачна,
без кавги и обиди безпочвени...
Забързах, за да те прегърна,
но се стъписах, предадена....
Аз в теб видях нея
и разбрах без излишни въпроси,
че сега ти си я подслонил!
И дом уютен си и предложил даже!
А мен прогони ме без капка жал...
В душата ми като камък тежи
една любов, бурна като ураган, а ти робуваш вече, на най-върлият ни враг!!!
една любов, бурна като ураган, а ти робуваш вече, на най-върлият ни враг!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
