Oct 1, 2006, 9:32 AM
Кавгата
Здраво стъпила вече на земята,
признах си всички грешки
и отчупих на кавгата корена от мене!
Очаквах вече да няма препятствия
и любовтта ни вече да е безоблачна,
без кавги и обиди безпочвени...
Забързах, за да те прегърна,
но се стъписах, предадена....
Аз в теб видях нея
и разбрах без излишни въпроси,
че сега ти си я подслонил!
И дом уютен си и предложил даже!
А мен прогони ме без капка жал...
В душата ми като камък тежи
една любов, бурна като ураган, а ти робуваш вече, на най-върлият ни враг!!!
една любов, бурна като ураган, а ти робуваш вече, на най-върлият ни враг!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти за коментара,но кой е Я.?
-
Благодаря ви за разбирането,прегръщам ви,Креми и Гери!
-
Ако на всеки ъгъл сложиш по 1 мъж, пак ще останат мъже без ъгли...
-
Благодаря ти все пак,наистина!
-
случват се и такива неща, търпение и само търпение.като стихотворение не ми харесва.
2 -
Написах това стихотворение,защото се оказа ключово за връзката ни с моя приятел сега!Наистина,звучи много странно и дори,може би за някой,може да се окаже безмислено,но така се получи при нас!Отначало аз бях изнервената и често го изнервях и подлудявах,но сега,той е така,защото е много отчаян и тъжен заради някой обстоятелства.4ар,все пак ти благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
