Oct 1, 2006, 9:32 AM

Кавгата

  Poetry
640 1 6
Здраво стъпила вече на земята,
 признах си всички грешки
 и отчупих на кавгата корена от мене!
 Очаквах вече да няма препятствия
 и любовтта ни вече да е безоблачна,
 без кавги и обиди безпочвени...
 Забързах, за да те прегърна,
 но се стъписах, предадена....
 Аз в теб видях нея
 и разбрах без излишни въпроси,
 че сега ти си я подслонил!
 И дом уютен си и предложил даже!
 А мен прогони ме без капка жал...
 В душата ми като камък тежи 
една любов, бурна като ураган, а ти робуваш вече, на най-върлият ни враг!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...