Oct 1, 2006, 9:32 AM

Кавгата

  Poetry
637 1 6
Здраво стъпила вече на земята,
 признах си всички грешки
 и отчупих на кавгата корена от мене!
 Очаквах вече да няма препятствия
 и любовтта ни вече да е безоблачна,
 без кавги и обиди безпочвени...
 Забързах, за да те прегърна,
 но се стъписах, предадена....
 Аз в теб видях нея
 и разбрах без излишни въпроси,
 че сега ти си я подслонил!
 И дом уютен си и предложил даже!
 А мен прогони ме без капка жал...
 В душата ми като камък тежи 
една любов, бурна като ураган, а ти робуваш вече, на най-върлият ни враг!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...