Гърдите ù са сочни портокали
жасминът по страните ù сладни
и тя е светлина, ала едва ли
със нея би могъл да се сравни
излъсканият лампион пред парка,
оплюван от винарки и мухи,
край който кошчето във лято жарко
натрапчиво и кисело вони.
Усмивката ù ръси благодати,
по-сочни от тулумбичка в сироп.
Неръкоположен ставам дякон
във църквица, дори без дядо поп.
Дано да чуе скърцащите вопли
на изкорубения ми диван,
когато във самотна вечер топля
петите си с ръждясал реотан.
© Стефан Балди Todos los derechos reservados