Кавър

Гърдите ù са сочни портокали

жасминът по страните ù сладни

и тя е светлина, ала едва ли 

със нея би могъл да се сравни

излъсканият лампион пред парка,

оплюван от винарки и мухи,

край който кошчето във лято жарко

натрапчиво и кисело вони.

Усмивката ù ръси благодати,

по-сочни от тулумбичка в сироп.

Неръкоположен ставам дякон

във църквица, дори без дядо поп.

Дано да чуе скърцащите вопли

на изкорубения ми диван,

когато във самотна вечер топля

петите си с ръждясал реотан.