14.03.2015 г., 11:52 ч.

Кавър 

  Поезия » Пародии
827 0 0

Гърдите ù са сочни портокали

жасминът по страните ù сладни

и тя е светлина, ала едва ли 

със нея би могъл да се сравни

 

излъсканият лампион пред парка,

оплюван от винарки и мухи,

край който кошчето във лято жарко

натрапчиво и кисело вони.

 

Усмивката ù ръси благодати,

по-сочни от тулумбичка в сироп.

Неръкоположен ставам дякон

във църквица, дори без дядо поп.

 

Дано да чуе скърцащите вопли

на изкорубения ми диван,

когато във самотна вечер топля

петите си с ръждясал реотан.

© Стефан Балди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??