14 мар. 2015 г., 11:52

Кавър

1.2K 0 0

Гърдите ù са сочни портокали

жасминът по страните ù сладни

и тя е светлина, ала едва ли 

със нея би могъл да се сравни

 

излъсканият лампион пред парка,

оплюван от винарки и мухи,

край който кошчето във лято жарко

натрапчиво и кисело вони.

 

Усмивката ù ръси благодати,

по-сочни от тулумбичка в сироп.

Неръкоположен ставам дякон

във църквица, дори без дядо поп.

 

Дано да чуе скърцащите вопли

на изкорубения ми диван,

когато във самотна вечер топля

петите си с ръждясал реотан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Балди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...