8 abr 2011, 13:46

Казах не

  Poesía » Otra
893 0 0

 

 

                                   Думите не идват,

                                   в лепкавия мрак

                                   тишината вехне 

                                   от безлични хора.

                                   Пропълзя мигът,

                                   в който казах ''не''

                                   на човешкото море

                                  ''Аз не искам да съм втора''.

 

 

                                   В дрезгавото утро

                                   стъпките прохождат

                                   и нечути думи,

                                   сякаш на шега,

                                   във пришити спомени

                                   почват пак игра -

                                   чужди мисли сякаш ме убождат.

 

                                   Думите разкъсват тишината.

                                   В лепкавия мрак на човешкото море

                                   пропълзя мигът, в който казах ''не''

                                   на безлично тлеещите хора.  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сара Махова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...