8.04.2011 г., 13:46

Казах не

888 0 0

 

 

                                   Думите не идват,

                                   в лепкавия мрак

                                   тишината вехне 

                                   от безлични хора.

                                   Пропълзя мигът,

                                   в който казах ''не''

                                   на човешкото море

                                  ''Аз не искам да съм втора''.

 

 

                                   В дрезгавото утро

                                   стъпките прохождат

                                   и нечути думи,

                                   сякаш на шега,

                                   във пришити спомени

                                   почват пак игра -

                                   чужди мисли сякаш ме убождат.

 

                                   Думите разкъсват тишината.

                                   В лепкавия мрак на човешкото море

                                   пропълзя мигът, в който казах ''не''

                                   на безлично тлеещите хора.  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Махова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...