3 ene 2014, 20:45

Казан

  Poesía
1.4K 1 18

"Жени варят ракия на казана
с надежда някой ден да бъдат чути..."
Галена Воротинцева

 

Тук всеки мъж пристъпва като в храм!
С тържественост, достойна за парад,
макар да мяза селския казан
по всички описания на ад.

Постилат с вестник старата софра
и слагат върху нея лук и хляб.
Редят до стария бакър дърва,
а той - червен като дебел касап...

Подклаждат огъня и чакат в мир,
тъй както се не чака и месия,
да оплете във кофата синджир
от тънка струя първата ракия.

Потича лютата проклетница,
като солена пот по мъжка гръд -
копали цяло лято - клетници,
мъжете пушат кротко и мълчат.

До късно ще мълчат и ще се ровят
в жаравата на свойта орисия:
животът им наливаше отрова,
но днес за себе си варят ракия...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сливовиц не пия, но стихотворението ти е като режеща глътка. Имам един детски спомен как конят се напи от джибрите
  • Много ми хареса!
  • Малееей, на тоз казан голям лаф се е отворил!
    Харесах го, Митко, суровия ти стих!
  • "argonyk (Димитър Никифоров): 4-01-2014г. 20:23
    ...я виж ти, не знаех, че думите имат собственици...? От кога си патентовала думата "зебло" бе, Ена?
    Баси, поне да беше метафора, а то - дума, ти чуваш ли се какви ги дрънкаш... и какво общо видя в това зле скалъпено нещо на Пожорав, с моя "Казан" та чак си го пейстнала пак?"



    Е, бях ти го написала... ама ти нещо забрави тогава да го коментираш...

    Твоето "зебло", с което се "загръщаш":

    "Навън с космическо зебло
    ще ме загърне тъмнината.
    Ще си поръчам еНеЛО
    и ще се върна на Земята."

    ... и моето "зебло" с което "се загръщам"

    "И пак душата ми, без дъх, без ехо,
    загръща се в прокъсано зебло,
    и тръгва бавно покрай Световете,
    забравили за нейната любов..."

    И двамата сме сами (самотни), и двамата се "загръщаме със зебло" и то не къде да е, а в "Космоса = Световете" и после и двамата се отправяме към нашия дом (или Земя)...

    Разбира се, че не е плагиатство... а и аз не съм патентовала нищо, нямам нужда... както казах - радвам се
    А ти не подскачай толкова... и ако не си видял "общо"-то, няма и да го видиш...

    ПП Допълних коментара, за да не се включвам пак... което не е желателно...
    Както се вижда и с невъоръжено око, тук не става дума само за една дума, както ти смяташ и се възмущаваш...
    И се надявам да дадеш някакво смислено обяснение на грубостта си към мен във връзка с това "загръщане със зебло"...
    Е???
  • ...я виж ти, не знаех, че думите имат собственици...? От кога си патентовала думата "зебло" бе, Ена?
    Баси, поне да беше метафора, а то - дума, ти чуваш ли се какви ги дрънкаш... и какво общо видя в това зле скалъпено нещо на Пожорав, с моя "Казан" та чак си го пейстнала пак?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...