argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
3 ene 2014, 20:45

Казан 

  Poesía
1181 1 19

"Жени варят ракия на казана
с надежда някой ден да бъдат чути..."
Галена Воротинцева

 

Тук всеки мъж пристъпва като в храм!
С тържественост, достойна за парад,
макар да мяза селския казан
по всички описания на ад.

Постилат с вестник старата софра
и слагат върху нея лук и хляб.
Редят до стария бакър дърва,
а той - червен като дебел касап...

Подклаждат огъня и чакат в мир,
тъй както се не чака и месия,
да оплете във кофата синджир
от тънка струя първата ракия.

Потича лютата проклетница,
като солена пот по мъжка гръд -
копали цяло лято - клетници,
мъжете пушат кротко и мълчат.

До късно ще мълчат и ще се ровят
в жаравата на свойта орисия:
животът им наливаше отрова,
но днес за себе си варят ракия...

 

 

 

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сливовиц не пия, но стихотворението ти е като режеща глътка. Имам един детски спомен как конят се напи от джибрите
  • Много ми хареса!
  • Малееей, на тоз казан голям лаф се е отворил!
    Харесах го, Митко, суровия ти стих!
  • "argonyk (Димитър Никифоров): 4-01-2014г. 20:23
    ...я виж ти, не знаех, че думите имат собственици...? От кога си патентовала думата "зебло" бе, Ена?
    Баси, поне да беше метафора, а то - дума, ти чуваш ли се какви ги дрънкаш... и какво общо видя в това зле скалъпено нещо на Пожорав, с моя "Казан" та чак си го пейстнала пак?"



    Е, бях ти го написала... ама ти нещо забрави тогава да го коментираш...

    Твоето "зебло", с което се "загръщаш":

    "Навън с космическо зебло
    ще ме загърне тъмнината.
    Ще си поръчам еНеЛО
    и ще се върна на Земята."

    ... и моето "зебло" с което "се загръщам"

    "И пак душата ми, без дъх, без ехо,
    загръща се в прокъсано зебло,
    и тръгва бавно покрай Световете,
    забравили за нейната любов..."

    И двамата сме сами (самотни), и двамата се "загръщаме със зебло" и то не къде да е, а в "Космоса = Световете" и после и двамата се отправяме към нашия дом (или Земя)...

    Разбира се, че не е плагиатство... а и аз не съм патентовала нищо, нямам нужда... както казах - радвам се
    А ти не подскачай толкова... и ако не си видял "общо"-то, няма и да го видиш...

    ПП Допълних коментара, за да не се включвам пак... което не е желателно...
    Както се вижда и с невъоръжено око, тук не става дума само за една дума, както ти смяташ и се възмущаваш...
    И се надявам да дадеш някакво смислено обяснение на грубостта си към мен във връзка с това "загръщане със зебло"...
    Е???
  • ...я виж ти, не знаех, че думите имат собственици...? От кога си патентовала думата "зебло" бе, Ена?
    Баси, поне да беше метафора, а то - дума, ти чуваш ли се какви ги дрънкаш... и какво общо видя в това зле скалъпено нещо на Пожорав, с моя "Казан" та чак си го пейстнала пак?
  • Едната от дамите вече няма да пита... след коментара на

    ekstasis (Михаил Цветански): 4-01-2014г. 19:10
    Поздрав на спорещите! Мите, що ме плагиатстваш , бре...И моята ракия е същия градус Хаха, шегичка.
    Ако даваш уроци по метрика и поезия ще се запиша... Когато даваш акъл на другите, откъде вземаш се чудя...

    НА КАЗАНА

    Наблъскани със туби и бидони
    пристигат и коли, и камиони,
    а материалът спиртово ухае,
    но пък сърцето от мерак - не трае...

    и всеки се приготвя за обряда,
    надипля огън, стъква го чевръсто,
    в бакърената паст излива джибрите,
    капака хлопва с лепнещите пръсти...

    Раздумка се захваща между набори,
    кебапчета на скарите се просват,
    и после почва дълго, дълго чакане
    ракийцата си всеки да докосне...

    Минава време, мигове безкрайни,
    а за да текне - трябва жаден огън,
    дръвцата се топят в едно очакване
    за капки дестилат със дъх особен...

    И щом дочаканата струйка тръгне
    и във канчока се навий синджира,
    забива спиртомера някой вътре
    и си поръчва втора потна бира...

    Ракийка прясна пъргаво клокочи,
    усмивки по лицата заиграват,
    очите се замътват от гълтоци,
    а някъде и песни се запяват...

    И Бойко, и Сергей са на софрата,
    виновни, че е много нисък градуса,
    комшиите се включват във дебата,
    а котките предъвкват нещо радостни...

    Накрая... пàтоки възторга секват
    и огънят от глад почти умира,
    сред възгласи „Доволно” смях отеква,
    а майсторът прибира еликсира...

    Поздрав!
    =====================================

    вече не се учудвам как в твой стих се озова моето зебло...

    Всъщност - нямам нищо против да взаимстваш
    Дори се радвам - за мен е висока оценка (като нищо неразбираща) на моите сътвори ...
    Тенкс боку!!!
  • Поздрав на спорещите! Мите, що ме плагиатстваш , бре...И моята ракия е същия градус Хаха, шегичка.
    Ако даваш уроци по метрика и поезия ще се запиша... Когато даваш акъл на другите, откъде вземаш се чудя...

    НА КАЗАНА

    Наблъскани със туби и бидони
    пристигат и коли, и камиони,
    а материалът спиртово ухае,
    но пък сърцето от мерак - не трае...

    и всеки се приготвя за обряда,
    надипля огън, стъква го чевръсто,
    в бакърената паст излива джибрите,
    капака хлопва с лепнещите пръсти...

    Раздумка се захваща между набори,
    кебапчета на скарите се просват,
    и после почва дълго, дълго чакане
    ракийцата си всеки да докосне...

    Минава време, мигове безкрайни,
    а за да текне - трябва жаден огън,
    дръвцата се топят в едно очакване
    за капки дестилат със дъх особен...

    И щом дочаканата струйка тръгне
    и във канчока се навий синджира,
    забива спиртомера някой вътре
    и си поръчва втора потна бира...

    Ракийка прясна пъргаво клокочи,
    усмивки по лицата заиграват,
    очите се замътват от гълтоци,
    а някъде и песни се запяват...

    И Бойко, и Сергей са на софрата,
    виновни, че е много нисък градуса,
    комшиите се включват във дебата,
    а котките предъвкват нещо радостни...

    Накрая... пàтоки възторга секват
    и огънят от глад почти умира,
    сред възгласи „Доволно” смях отеква,
    а майсторът прибира еликсира...

    Поздрав!
  • За случая това е абсолютно маловажна подробност, Мите.

    А щом смяташ, че разговорите за формата и съдържанието са чесане на езици, но лъжата и манипулацията наложителен прийом в спора, нямам какво повече да ти кажа.
  • Есенин, не Пушкин цитирах
    Другото определено си е чашане на езици...
  • Първо, не мисля, че точно тази Белла може да бъде критерий за наличие или липса на метрика. Сори, в този сайт има/ше (не зная дали все още е тук) само ЕДНА Белла, която разбира от метрика, но тя не е Анабел.

    Второ, изместваш темата към съдържанието, а ние акцентирахме, че имаш проблем с формата. Така че примерът с Пушкин е добър, но безкрайно неудачен като илюстрация по въпроса. Или пък не? Може би работата по формата си точно носенето на тор? А?

    Трето, лично аз след този стих ръкоплясках на "Черната забрадка на мама". Та, той ли е според теб "очевадно по-неметрично стихо"??? Не че нещо, просто питам.
  • Привет, Aнабел
    Да, за метрика няма да говорим, защото след тези коментари, двете дами силно ръкопляскаха на очевадно по-неметрично стихо... ама въпрос на вкус Казан - кой чете стихове за казани друго си е "О, майна, лунна нощ е..." звезди и срещи, рози и разлъки...
    За това обичам да цитирам Есенин в такива случай;
    "...Не ви харесва ли, е да,
    парфюм обичате и рози,
    но хляба иска, господа,
    такова... тор да му се вози..."
  • Мите, вследствие нарушената метрика, е нарушен и ритъмът. Опитай да прочетеш стихотворението на глас и ще се убедиш в това. Четвъртият и петият куплет имат съвсем друг ритъм. Дали това е проблем? За мен е, но ако за теб няма такъв, не е нужно да стигаме до Борис Христов, за да се убеждаваме в това .
    Заслужава си да го усъвършенстваш и мисля, че в този аспект сме написали коментарите си и трите. Пък в крайна сметка щеш ли се потруди още малко над него, си е твоя работа.
  • При три категорични мнения за стиха ти и един намек... поласкана съм, че се заяждаш точно с мен
    Но аз не ти го казвам заради евентуално заяждане, а защото така го чувствам. Не съм толкова добра като теб в писането, но това не означава, че не мога да чувствам поезията и в този смисъл изразих мнението си. След като Андрина го е казала, счетох за излишно да го повтарям... но ето, че точно на мен се наложи да давам обяснения...
    Според мен не трябваше да пускаш този стих толкова бързо след шедьовъра ти "Черната забрадка на мама"...
    Вдигна много летвата... и сега "Казан" не звучи така, както ти би искал... Честно казано, много пъти препрочетох "Казан" и се опитах да го оценя, без да правя връзка с "Черната забрадка на мама"... и всеки път ми се струваше, че "Казан" не е написано "от сърце"... за мен бяха излишни и някак не на място втори и четвърти куплет... нещо ме смущаваше в тях... не бяха едно цяло с останалите. Може и да не съм права, но така усещам стиха ти...
  • Ена, с кое точно си, и какво общо има едното стихо с другото?
    Щото, ако метриката не нарушава ритъма,а аз мисля, че не е нарушен, всеки автор може да си го позволи в името на изказа, да не говорим, че метриката не е само броя на сричките...и, ако си направиш труда да прочетеш нещо от Борис Христов, ще разбереш колко съм прав
  • И моето мнение е, че имаш още работа по това стихотворение, Мите. "Черната забрадка на мама" е наистина доста по-изпипано.
  • На фона на "Черната забрадка на мама" ...
    С andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
  • Не го променяй и с една думичка! БРАВО, Митко, и за много години!
  • Добро е, с добър заряд, но си пооплел метриката С една започваш - с друга завършваш, по средата - трета. Пипни го малко, заслужава си да се потрудиш още малко над него.
  • Силно е като първак, Мите! А "Черната забрадка на мама" още препрочитам...
Propuestas
: ??:??