Jan 3, 2014, 8:45 PM

Казан

  Poetry
1.4K 1 18

"Жени варят ракия на казана
с надежда някой ден да бъдат чути..."
Галена Воротинцева

 

Тук всеки мъж пристъпва като в храм!
С тържественост, достойна за парад,
макар да мяза селския казан
по всички описания на ад.

Постилат с вестник старата софра
и слагат върху нея лук и хляб.
Редят до стария бакър дърва,
а той - червен като дебел касап...

Подклаждат огъня и чакат в мир,
тъй както се не чака и месия,
да оплете във кофата синджир
от тънка струя първата ракия.

Потича лютата проклетница,
като солена пот по мъжка гръд -
копали цяло лято - клетници,
мъжете пушат кротко и мълчат.

До късно ще мълчат и ще се ровят
в жаравата на свойта орисия:
животът им наливаше отрова,
но днес за себе си варят ракия...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сливовиц не пия, но стихотворението ти е като режеща глътка. Имам един детски спомен как конят се напи от джибрите
  • Много ми хареса!
  • Малееей, на тоз казан голям лаф се е отворил!
    Харесах го, Митко, суровия ти стих!
  • "argonyk (Димитър Никифоров): 4-01-2014г. 20:23
    ...я виж ти, не знаех, че думите имат собственици...? От кога си патентовала думата "зебло" бе, Ена?
    Баси, поне да беше метафора, а то - дума, ти чуваш ли се какви ги дрънкаш... и какво общо видя в това зле скалъпено нещо на Пожорав, с моя "Казан" та чак си го пейстнала пак?"



    Е, бях ти го написала... ама ти нещо забрави тогава да го коментираш...

    Твоето "зебло", с което се "загръщаш":

    "Навън с космическо зебло
    ще ме загърне тъмнината.
    Ще си поръчам еНеЛО
    и ще се върна на Земята."

    ... и моето "зебло" с което "се загръщам"

    "И пак душата ми, без дъх, без ехо,
    загръща се в прокъсано зебло,
    и тръгва бавно покрай Световете,
    забравили за нейната любов..."

    И двамата сме сами (самотни), и двамата се "загръщаме със зебло" и то не къде да е, а в "Космоса = Световете" и после и двамата се отправяме към нашия дом (или Земя)...

    Разбира се, че не е плагиатство... а и аз не съм патентовала нищо, нямам нужда... както казах - радвам се
    А ти не подскачай толкова... и ако не си видял "общо"-то, няма и да го видиш...

    ПП Допълних коментара, за да не се включвам пак... което не е желателно...
    Както се вижда и с невъоръжено око, тук не става дума само за една дума, както ти смяташ и се възмущаваш...
    И се надявам да дадеш някакво смислено обяснение на грубостта си към мен във връзка с това "загръщане със зебло"...
    Е???
  • ...я виж ти, не знаех, че думите имат собственици...? От кога си патентовала думата "зебло" бе, Ена?
    Баси, поне да беше метафора, а то - дума, ти чуваш ли се какви ги дрънкаш... и какво общо видя в това зле скалъпено нещо на Пожорав, с моя "Казан" та чак си го пейстнала пак?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...