3.01.2014 г., 20:45

Казан

1.4K 1 18

"Жени варят ракия на казана
с надежда някой ден да бъдат чути..."
Галена Воротинцева

 

Тук всеки мъж пристъпва като в храм!
С тържественост, достойна за парад,
макар да мяза селския казан
по всички описания на ад.

Постилат с вестник старата софра
и слагат върху нея лук и хляб.
Редят до стария бакър дърва,
а той - червен като дебел касап...

Подклаждат огъня и чакат в мир,
тъй както се не чака и месия,
да оплете във кофата синджир
от тънка струя първата ракия.

Потича лютата проклетница,
като солена пот по мъжка гръд -
копали цяло лято - клетници,
мъжете пушат кротко и мълчат.

До късно ще мълчат и ще се ровят
в жаравата на свойта орисия:
животът им наливаше отрова,
но днес за себе си варят ракия...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сливовиц не пия, но стихотворението ти е като режеща глътка. Имам един детски спомен как конят се напи от джибрите
  • Много ми хареса!
  • Малееей, на тоз казан голям лаф се е отворил!
    Харесах го, Митко, суровия ти стих!
  • "argonyk (Димитър Никифоров): 4-01-2014г. 20:23
    ...я виж ти, не знаех, че думите имат собственици...? От кога си патентовала думата "зебло" бе, Ена?
    Баси, поне да беше метафора, а то - дума, ти чуваш ли се какви ги дрънкаш... и какво общо видя в това зле скалъпено нещо на Пожорав, с моя "Казан" та чак си го пейстнала пак?"



    Е, бях ти го написала... ама ти нещо забрави тогава да го коментираш...

    Твоето "зебло", с което се "загръщаш":

    "Навън с космическо зебло
    ще ме загърне тъмнината.
    Ще си поръчам еНеЛО
    и ще се върна на Земята."

    ... и моето "зебло" с което "се загръщам"

    "И пак душата ми, без дъх, без ехо,
    загръща се в прокъсано зебло,
    и тръгва бавно покрай Световете,
    забравили за нейната любов..."

    И двамата сме сами (самотни), и двамата се "загръщаме със зебло" и то не къде да е, а в "Космоса = Световете" и после и двамата се отправяме към нашия дом (или Земя)...

    Разбира се, че не е плагиатство... а и аз не съм патентовала нищо, нямам нужда... както казах - радвам се
    А ти не подскачай толкова... и ако не си видял "общо"-то, няма и да го видиш...

    ПП Допълних коментара, за да не се включвам пак... което не е желателно...
    Както се вижда и с невъоръжено око, тук не става дума само за една дума, както ти смяташ и се възмущаваш...
    И се надявам да дадеш някакво смислено обяснение на грубостта си към мен във връзка с това "загръщане със зебло"...
    Е???
  • ...я виж ти, не знаех, че думите имат собственици...? От кога си патентовала думата "зебло" бе, Ена?
    Баси, поне да беше метафора, а то - дума, ти чуваш ли се какви ги дрънкаш... и какво общо видя в това зле скалъпено нещо на Пожорав, с моя "Казан" та чак си го пейстнала пак?

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...