13 may 2009, 0:51

Казанлъшка пролет

  Poesía
593 0 1

Сгушен в дланите на Подбалкана,

Казанлък разстеля свойте черги,

долината с рози ненабрани

ставаха атракция за всеки.

 

Ставаха копринена одежда,

риза на величествения балкан

и възпяти с песен за надежда

да се върнеш, от дъха им призован.

 

Да почувстваш ударите на сърцето,

да откриеш в пролетта любов,

да погледнеш и извикаш към небето,

ето тук съм, затова дойдох.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напомни ми за срещата на сайта в Казанлък...
    Е, как да не го обичаш и да не искаш да се върнеш отново заради красотата и хората му, м?
    Достоен стих!
    Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....