Сгушен в дланите на Подбалкана,
Казанлък разстеля свойте черги,
долината с рози ненабрани
ставаха атракция за всеки.
Ставаха копринена одежда,
риза на величествения балкан
и възпяти с песен за надежда
да се върнеш, от дъха им призован.
Да почувстваш ударите на сърцето,
да откриеш в пролетта любов,
да погледнеш и извикаш към небето,
ето тук съм, затова дойдох.