13 мая 2009 г., 00:51

Казанлъшка пролет

595 0 1

Сгушен в дланите на Подбалкана,

Казанлък разстеля свойте черги,

долината с рози ненабрани

ставаха атракция за всеки.

 

Ставаха копринена одежда,

риза на величествения балкан

и възпяти с песен за надежда

да се върнеш, от дъха им призован.

 

Да почувстваш ударите на сърцето,

да откриеш в пролетта любов,

да погледнеш и извикаш към небето,

ето тук съм, затова дойдох.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напомни ми за срещата на сайта в Казанлък...
    Е, как да не го обичаш и да не искаш да се върнеш отново заради красотата и хората му, м?
    Достоен стих!
    Поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...