13.05.2009 г., 0:51

Казанлъшка пролет

592 0 1

Сгушен в дланите на Подбалкана,

Казанлък разстеля свойте черги,

долината с рози ненабрани

ставаха атракция за всеки.

 

Ставаха копринена одежда,

риза на величествения балкан

и възпяти с песен за надежда

да се върнеш, от дъха им призован.

 

Да почувстваш ударите на сърцето,

да откриеш в пролетта любов,

да погледнеш и извикаш към небето,

ето тук съм, затова дойдох.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напомни ми за срещата на сайта в Казанлък...
    Е, как да не го обичаш и да не искаш да се върнеш отново заради красотата и хората му, м?
    Достоен стих!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...