Сгушен в дланите на Подбалкана,
Казанлък разстеля свойте черги,
долината с рози ненабрани
ставаха атракция за всеки.
Ставаха копринена одежда,
риза на величествения балкан
и възпяти с песен за надежда
да се върнеш, от дъха им призован.
Да почувстваш ударите на сърцето,
да откриеш в пролетта любов,
да погледнеш и извикаш към небето,
ето тук съм, затова дойдох.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
