16 feb 2015, 22:19

Казвам

  Poesía
516 0 3

Казвам каквото мисля,

право в очите и на мига.

Стига с тези преструвки,

целувки -  само за мойте деца!

Казвам с думи прости,

ако трябва удрям с ръка

(по масата).

Мъката отдавна на пости

излиза на сушата, излива яда.

Бях най-добра, но животът

събра в торбата науката

и ми тръшна врата.

Не се предадох, не лазех,

имах ръце и сърце и

отказах на дявола

сделка с мойта душа.

Чиста като сълза

е подарявам на тези,

които обичам. Без лъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Категоричност и решителност усетих от този стих!
    Браво, Василка!
  • Това, което споделяш е много трудно изпълнимо, понеже живеем в общество.
    А общество означава конформизъм. Но нямам причина да не ти вярвам, Василке. Интонационно звучиш убедително.
    Колебая се дали "тръшна", или "затръшна" е по-въздействащо за конкретния текст, но нямам убеденост, поради което само маркирам тази бинарност. И може би в предпоследния ред началната гласна е "я", а не "е".

    Поздравление!
  • Смела, чиста, пряма и само истинска - такава си ,Васе и точно такава
    ми допадаш.Не само говориш каквото мислиш, но и каквото е в сърцето ти пишеш:"Отказвам на дявола
    сделка с мойта душа.
    Чиста като сълза
    е подарявам на тези,
    които обичам. Без лъжа."
    Поздрав за хубавата ти творба и лека нощ за тебе!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...