Казвам
Казвам каквото мисля,
право в очите и на мига.
Стига с тези преструвки,
целувки - само за мойте деца!
Казвам с думи прости,
ако трябва удрям с ръка
(по масата).
Мъката отдавна на пости
излиза на сушата, излива яда.
Бях най-добра, но животът
събра в торбата науката
и ми тръшна врата.
Не се предадох, не лазех,
имах ръце и сърце и
отказах на дявола
сделка с мойта душа.
Чиста като сълза
е подарявам на тези,
които обичам. Без лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
