Feb 16, 2015, 10:19 PM

Казвам

  Poetry
509 0 3

Казвам каквото мисля,

право в очите и на мига.

Стига с тези преструвки,

целувки -  само за мойте деца!

Казвам с думи прости,

ако трябва удрям с ръка

(по масата).

Мъката отдавна на пости

излиза на сушата, излива яда.

Бях най-добра, но животът

събра в торбата науката

и ми тръшна врата.

Не се предадох, не лазех,

имах ръце и сърце и

отказах на дявола

сделка с мойта душа.

Чиста като сълза

е подарявам на тези,

които обичам. Без лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Категоричност и решителност усетих от този стих!
    Браво, Василка!
  • Това, което споделяш е много трудно изпълнимо, понеже живеем в общество.
    А общество означава конформизъм. Но нямам причина да не ти вярвам, Василке. Интонационно звучиш убедително.
    Колебая се дали "тръшна", или "затръшна" е по-въздействащо за конкретния текст, но нямам убеденост, поради което само маркирам тази бинарност. И може би в предпоследния ред началната гласна е "я", а не "е".

    Поздравление!
  • Смела, чиста, пряма и само истинска - такава си ,Васе и точно такава
    ми допадаш.Не само говориш каквото мислиш, но и каквото е в сърцето ти пишеш:"Отказвам на дявола
    сделка с мойта душа.
    Чиста като сълза
    е подарявам на тези,
    които обичам. Без лъжа."
    Поздрав за хубавата ти творба и лека нощ за тебе!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...