Леснозапалима съм, горя,
някога съм доста нелогична,
безпричинно мога да боля,
безусловно мога да обичам!
Във душата ми валят дъги,
аз без очертания живея.
През деня в мен огънят искри,
през нощта за светлина копнея.
Падам, ставам в този свят суров,
винаги от нежност съм огряна.
Вярата ми казва се Любов!
Ще ме помниш! Казвам се Желана!
Таня Симеонова
15.12.2016г.
© Таня Симеонова Todos los derechos reservados