14.05.2017 г., 23:19

Казвам се Желана

2K 3 6

Леснозапалима съм, горя,

някога съм доста нелогична,

безпричинно мога да боля,

безусловно мога да обичам!

Във душата ми валят дъги,

аз без очертания живея.

През деня в мен огънят искри,

през нощта за светлина копнея.

Падам, ставам в този свят суров,

винаги от нежност съм огряна.

Вярата ми казва се Любов!

Ще ме помниш! Казвам се Желана!

 

Таня Симеонова

15.12.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...