Казваше, че ме обичаш,

че всичко е в смисъла сляп,

че дори в точката на привличане

побирал се целият свят.

Казваше, че ти липсвам,

че имаш въпроси към мен,

че отделно от твоите мисли

съществувал паралелен обмен.

Казваше, че  ти е тъжно,

че думите не стигали никъде,

че откъснати спомени плуват

в небето на твоето никога.

Казваше, че всичко е имане,

че няма значение вече целта,

че всяка разруха е истина

и си остава непреодолима стена.

Казваше, че те е страх,

че това не е фатално обричане,

че на всяко начало се вижда и краят

и не трябвало все да мечтая.

Казваше, че винаги си ме искала,

че топлината е в моите обятия,

че копнежът на душата по тялото

е само… е само игра на понятия.

Сега всичко е някакъв спомен

в недалечното минало време

на казани думи, на стона отронен

и на крачещи безпътни промени.