Казваше, че ме обичаш,
че всичко е в смисъла сляп,
че дори в точката на привличане
побирал се целият свят.
Казваше, че ти липсвам,
че имаш въпроси към мен,
че отделно от твоите мисли
съществувал паралелен обмен.
Казваше, че ти е тъжно,
че думите не стигали никъде,
че откъснати спомени плуват
в небето на твоето никога.
Казваше, че всичко е имане,
че няма значение вече целта,
че всяка разруха е истина
и си остава непреодолима стена.
Казваше, че те е страх,
че това не е фатално обричане,
че на всяко начало се вижда и краят
и не трябвало все да мечтая.
Казваше, че винаги си ме искала,
че топлината е в моите обятия,
че копнежът на душата по тялото
е само… е само игра на понятия.
Сега всичко е някакъв спомен
в недалечното минало време
на казани думи, на стона отронен
и на крачещи безпътни промени.
© Йордан Малинов Всички права запазени