28 мая 2013 г., 12:32

Казваше ми

807 0 0

Казваше, че ме обичаш,

че всичко е в смисъла сляп,

че дори в точката на привличане

побирал се целият свят.

 

Казваше, че ти липсвам,

че имаш въпроси към мен,

че отделно от твоите мисли

съществувал паралелен обмен.

 

Казваше, че  ти е тъжно,

че думите не стигали никъде,

че откъснати спомени плуват

в небето на твоето никога.

 

Казваше, че всичко е имане,

че няма значение вече целта,

че всяка разруха е истина

и си остава непреодолима стена.

 

Казваше, че те е страх,

че това не е фатално обричане,

че на всяко начало се вижда и краят

и не трябвало все да мечтая.

 

Казваше, че винаги си ме искала,

че топлината е в моите обятия,

че копнежът на душата по тялото

е само… е само игра на понятия.

 

Сега всичко е някакъв спомен

в недалечното минало време

на казани думи, на стона отронен

и на крачещи безпътни промени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...