На лов, отново с ризница изляна,
излизам бавно в тъмнина,
подобна на прекрасната Диана,
причакваща деня.
Защото днешните трофеи
ще бъдат златните очи,
които слънцето създаде
и нощта благослови.
Замръзнали, ще ги поставя
в косите си - най-ценен дар,
където всеки ще се възхищава
на новият изваян кехлибар.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роксана Медичи Todos los derechos reservados
...ловът на лъчи не е ли сам по себе си достатъчно смислен
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
