На лов, отново с ризница изляна,
излизам бавно в тъмнина,
подобна на прекрасната Диана,
причакваща деня.
Защото днешните трофеи
ще бъдат златните очи,
които слънцето създаде
и нощта благослови.
Замръзнали, ще ги поставя
в косите си - най-ценен дар,
където всеки ще се възхищава
на новият изваян кехлибар.
© Роксана Медичи All rights reserved.
...ловът на лъчи не е ли сам по себе си достатъчно смислен
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
